Драгомир Ангелов е пребивавал дълги години в чужбина, разделяйки ги между работа и придобиване на нови познания. Независимо от времето, което е прекарал зад граница, от длъжностите, които е заемал и от откритите възможности, той предпочита завръщането в родината. Важно за това се оказва и предложението, което получава от логистичната фирма, в която получава първите си знания в международния сухопътен транспорт в България. Започнал в Лазер Лоджистикс ООД, след около 3 години се премества в италианска фирма на същите собственици, където продължава да се развива в същата област. 5 години по-късно, през 2012-а, натрупал достатъчно опит, се завръща в офиса на Лазер Лоджистикс ООД за да управлява международният сухопътен транспорт. Там работи и досега.

Опишете работата си с няколко изречения?

Няма как, само с няколко изречения, да се опише работата в оперативен транспортен отдел, но ако си представите един перфектно работещ кошер, ще разберете как изглежда офиса на Лазер Лоджистикс в Нови Искър – привидният работен хаос за непросветените, всъщност е една страхотна оперативна машина.

Къде сте учили или работили в чужбина?

В различни компании в Триполи, Либия като в края на пребиваването ми там започнах работа в търговския офис на IVECO North Africa. Там имах възможността, освен да работя в голяма международна фирма, да се запозная с някои от основите на международната търговия и да се докосна за първи път до света на Логистиката. Днес си мисля, че работата ми в Ивеко е била подготовка за кариерата ми в Лазер Лоджистикс, въпреки разликата в размера на двете фирми.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 15 години.

Кога се върнахте в България?

На рождения си ден през 2012 година.

Защо се върнахте в България?

Получих страхотно предложение от фирмата, в която бях работил и която ми предлагаше чудесни условия за да ръководя офиса в Нови Искър. Това доказваше, че ако си добър в нещо и си концентриран, несъмнено ще намериш своето място в бизнеса в България. Остава да намериш правилната фирма, както аз я намерих.

Защо бихте посъветвалите младите хора да се върнат в България?

Освен, че „Камъкът си тежи на мястото“, както биха казали много хора, за младите хора България е едно прекрасно място - изпълнено с предизвикателства и разнообразен социален живот. Факт е, че не само млади българи, а и много млади чужденци предпочитат кариера в България. Нека бъдем честни – голямата липса на квалифициран персонал е точната предпоставка за търсене на изгодна позиция от страна на младите българи, получили образование или ценна професия в чужбина. Те трябва да потърсят своето място в българския бизнес и ако са достатъчно мотивирани ще намерят както развитие, така и спокойствие за бъдещето си, така както аз и стотици други го направихме.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Радостта от това, да правиш нещо в собствената си държава, което освен теб да развива и самата нея е удовлетворяващо. В София, а и не само, при правилен подбор на работа, жилище и желан статус, можеш да постигнеш едно много добро качество на живот.

Също така все повечето чужди фирми на българския пазар предоставят възможност на млади хора да работят в интересна, активна среда и да се развиват професионално. Не бих подценил и отлични български работодатели. Както казах и преди малко, сега е момента да потърсят своята реализация в България и съм убеден, че българският бизнес ще отговори на техните изисквания за заплата и социални придобивки.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

При мен, за разлика от други хора, предизвикателства нямаше много. Аз се върнах в България с ясна цел и ясни представи, за това, което ще правя в следващите поне 10 години. След като получих предложението от Лазер Лоджистикс да ръководя офиса в Нови Искър се постарах да планирам всичко – жилище, кола, социална среда и т.н. Ако трябва да съм честен, след като имах добрата фирма, бях изпълнил плана на 50 %. Останалото беше само бюрокрация, която отчитам като предизвикателство и лична ангажираност.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Има много възможности за амбициозни хора, на които им се работи. Повече възможности за развитие. Има повече свободно време за хоби и развлечения, отколкото в други държави. Възможността за договаряне на отлични условия, заради липсата на кадри също е огромно предимство. Моментът е подходящ за знаещите и можещи хора да намерят високоплатена, удовлетворяваща длъжност, а за недотам квалифицираните, да получат нужната квалификация, отново заради търсенето и предлагането, и активните квалификационни програми, предлагани от българските работодатели.

Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Динамичната среда – работна и социална, която липсва дори в някои чуждестранни столични градове, морето, някои приятели, усещането за родина.

Опишете живота си в България с няколко думи?

Водя по-социален, по-забавен живот. Срещам се с интересни хора, посещавам конференции, семинари, които повишават знанията ми. Приемам нови предизвикателства и продължавам да градя своята кариера.

Каква е Вашата формула за успех?

В работата, самоусъвършенстването е първият стълб на успеха, след това идва правилния подбор на средата, фирмата, начина на работа. Всеки от нас е уникален по свой начин и откриването, и разработването на собствения талант, поставяйки го в правилна среда, води до постигането на резултати. Не изключвам и късмета – при мен той сработи с намирането на Лазер Лоджистикс. В останалите сфери любопитството е двигателя на промените, водещи до успеха. От скоро съм планувал нови върхове за покоряване, както в пряк, така и в преносен смисъл, където, освен с други инструменти, ще подходя и с необходимото търпение.

Виж свободните позиции от Лазер Лоджистик ООД тук: https://www.zaplata.bg/lazer-lodzhistik1/

Лазарина и Димо Желязови са млади и креативни хора, които са пропътували десетки хиляди километри в няколко държави по света като: Испания, Франция и СAЩ. Въпреки това, те взимат решението да се върнат окончателно в България. Двамата имат семеен бизнес свързан с изработката на бутикови аксесоари от кожа с марка Ъндърграунд Оазис ЕООД. Къде сте учили или работили в чужбина? Димо: Ние се запознахме в Испания. Тя учеше там аз също. Работихме най-различни неща там, след което заедно решихме да заминем за САЩ, което беше наша мечта. В САЩ също учихме, но и работихме най-различни неща. Колкото и да изглежда хаотично същност се оказа, че правейки и учейки различни неща, човек натрупва доста богат житейски опит в най- различни насоки, което после може да се използва благоприятно. Колко време бяхте в чужбина? Лазарина: За мен всичко започна през 2000 година още по визов режим. Заминах за Испания, за да си доуча средното образование в рамките на една година. Там останах и в университет, тоест 6-7 години бяхме там, след което 3 години в САЩ и две години във Франция. Кога се върнахте в България? Лазарина: Върнахме се окончателно през 2014 година, но имахме и връщания между САЩ и Франция. Димо: Просто решихме да приключим с пътуванията по чужбина и да се върнем окончателно в България. Защо избрахте да се върнете в България? Димо: Първоначално избрах да напусна България като паднаха визите, защото въобще не ми харесваше. Бъдейки по света разбираш, че няма никъде нищо идеално, съвършено или лесно. Навсякъде има плюсове и минуси, а след години странстване, решихме, че сме се обогатили в опознаването на света, разширили сме начина си на мислене и гледните точки, които имаме. Решихме, че е най-добре да бъдем полезни с това, което можем обратно в България, защото има много трудности, за които всички знаем, но има и възможности за промяна. Затова и се върнахме с идеята да бъдем промяната, която ние самите искаме, както и да виждаме в България. Лазарина: Ние вярваме, че няма човек на Земята, който да е роден случайно. Ние сме създадени, защото имаме мисия, имаме причина да бъдем на нея. Аз вярвам, че има причина ние специално да се родим тук. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Димо: За да се върнат в България, значи вече са излезли, което в един момент не е лошо, защото така могат да натрупат някакъв опит и да си разширят гледните точки за живота, както и да забогатеят житейски. След това, бих ги посъветвал да се върнат именно заради това, за което се върнахме и ние. България се нуждае от млади хора , които копнеят за промяна, и които са готови да бъдат промяната, която искат, без да изискват от другите или да очакват някой друг да го направи. Всички говорят за промяна, защото, ако човек само и единствено се оплаква, фокусира се върху трудностите, тогава нищо няма да се промени. Лазарина: За мен всичко се базира на принципи. Всичко функционира на някаква основа. Хората си мислят, че като отидеш в чужбина валят пари, но не е така. Пробвахме на няколко места и не валяха, но това, което можеш да видиш е един по-различен начин на мислене и принципи. Да видиш реално, че принципите не ти пречат, а помагат. Затова си мисля, че е хубаво българите да се върнат, за да могат реално да основат нови принципи, които да бъдат различни от старите и да те отведат на по-хубаво място. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? Лазарина: Това е много индивидуално. Според мен навсякъде би могло да няма бъдеще, или да има такова. Ако ти е повтаряно от ден трети на смисления ти живот, че за теб няма бъдеще и, че ще си избуташ живота, може би така би го изкарал. Има бъдеще в България, защото има почва, хора, има толкова много нужда и смисъл. Димо: Хората са свободни да мислят и смятат каквото искат, да имат мнение. Въпросът е кое е истина и кое не. Това не е вярно, че в България няма бъдеще, защото бъдещето не идва просто ей така. Бъдещето го правим ние хората. Ако мислиш, че го няма, очакваш някой друг да го направи. Когато се промени самото мислене или това, че аз вече не очаквам някой друг да промени моето бъдеще, ами аз идвам с цел да допринеса за него, тогава имаш много повече енергия за живот и сила. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред вас, когато се върнахте? Лазарина: Аз бих споменала за отношението на хората, институции, обслужване. Някак си усещаш още отношението на „ Аз да не съм ти длъжен“. Тоест, където и да отидеш си посрещнат с това, че все едно трябва да си изпросиш някакво добро отношение . Димо: Има много повече предизвикателства от тези. И до ден днешен ги има, но особено, когато се върнахме от САЩ, беше много шоково. Най-вече отношението на хората, както спомена и Лазарина. В САЩ хората са далеч по-любезни . Някои казват, че това е фалшиво, но аз съм склонен да споря. Някъде може да е фалшиво, някъде е истинско. Много по-добре е да има култура на любезност, култура на хора, които не са ти сърдите още преди да те познават. Какви според вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Димо: Има предимства, разбира се. Първото за което се сещам е, че имаш много повече близки, отколкото в чужбина. Това в чужбина винаги липсва, както и приятелствата, които си изградил тук. Освен това, езикът също си е чужд. Отделно има и много възможности, тъй като страната се развива. Има преход, който продължава. Има много възможности, много ниши. Има и много чужденци, които избират да дойдат в България. Има благодатна почва за много нови неща, за промяна. Благодарение на това, българите дълго време са живеели в криза, но въпреки това са много креативни и това също е предимство, защото е полезно да си добър и креативен. Какво ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? Лазарина: Лютеницата... (шегува се). Малко или много, колкото и да говориш чужд език, липсва да седнеш и да поговориш, да споделиш с някого, на когото основите са същите като твоите. За мен беше голямо предимство да се запозная в Испания с Димо, който е българин и сме от един и същ роден град. Това беше супер яко. Това, което липсва е да ходиш и да знаеш, че си на свой терен. Липсва ти да знаеш как функционира всичко отвсякъде. Опишете живота си в България с няколко думи? Димо: Вълнуващ и изключително динамичен. Ние почти не се спираме, защото се занимаваме с доста неща. Едно от тях е бизнеса, за да можем да бъдем гъвкави, да намираме време за създаване на други неща. Активно се занимаваме и с изграждането на едно общество, което да бъде светлината в този град, да бъде промяната в цялата страна. Лазарина: За мен нещото, което определя живота ми е това, че моето щастие не се гради на това, което получавам, а на това, което давам. Всеки ден аз искам, събуждам се с мисълта, че моят ден днес ще бъде смислен. Няма да бъде ден, в който да бъда консуматор, защото консуматори има много. Аз искам да бъда човек, който прави промяна. Каква е вашата формула за успех? Димо: Може би е универсална. Нашата формула за успех е това, че ние наистина много уповаваме на Бог, на неговите принципи, черпим мъдрости от неговото слово и се учим как да бъдем различни. На този свят трябва да има много повече любов, мир, разбирателство и радост. Хората заместват радостта с разни забави и т.н, но истината е, че е трудно да си човек, защото често се луташ или губиш, не знаеш кое е добро или лошо, истина или фалшиво. Лично за нас ще кажа, че разчитаме на помощта на Бог и също така на това да живеем живот, който да дава, както и да променя, да превръщаме нещата, които изглеждат зле в добри. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Константин е един от многото българи, които взимат решението да заминат в чужбина, за да работят или учат. В продължение на девет години, той пребивава в Лондон, учейки в един от най-престижните университети. След това заминава за Флорида, САЩ, където прекарва две години от живота си. Къде сте учили или работили в чужбина? Завърших London Metropolitan University с две специалности - политология и международни икономически отношения. Кариерата ми стартира по различна пътека, която беше предопределена от стаж, по време на който се занимавах с информационни системи. След това бях повишен в отговорник по поддръжката и промените по системите за комуникация в институцията. Колко време бяхте в чужбина? Близо 9 години в Лондон и 2 години във Флорида, САЩ. Кога се върнахте в България? През 2016 година. Къде работите и на каква позиция? Присъединих се към екипа на TBI Bank, след като бях проактивно потърсен от екип Подбор в Банката. Това, което най-силно ме привлече е възможността да работя с германския IT експерт Аднреас Даун по проекти, свързани с дигитална трансформация на TBI Bank. Преди да се присъединя към банката работих по ключови проекти в големи международни компании.В момента работя като старши бизнес анализатор и технически консултант. Какви са изискванията на заеманата от Вас длъжност? Бизнес анализаторът е човек в институцията, който овладява промяната и работи с нея ежедневно. Той знае как най-добре как да използвам информационните технологии за постигането на бизнес цели. Позицията е изключителна интересна, тъй като включва комуникация с бизнес звената на институция от една страна и програмните разработчици. Задълженията включват: дефиниране на бизнес нуждите, извличане на ключови изисквания и управление на IT проекти. Стара мъдрост гласи, че разработчиците правят каквото си им казал, а не каквото си поискал и именно затова е изключително важно заданието да бъде изготвено от анализатор, който разбира нуждите на бизнеса и ги превръща в дигитална реалност.​ Защо избрахте да се върнете в България? Прибрах се, защото съм на мнението, че във всеки един от нас, българите, лежи лична отговорност за развитието и просперитета на нашето общество. Понятието „колективно съзнание“, което е въведено от Емил Дюркем в края на 19-ти век, обозначава съвкупността от общи „чувства, представи, вярвания“ в дадена група или общност, е основно за успеха на малка държава като България. Не на последно място, в последните години България предлага доста интересни перспективи за кариерно развитие в сферата на информационните технологии и финансите, но не само. Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България? Бих посъветвал младите хора да помислят, дали някъде другаде в чужда страна ще бъдат приети така, както в България. Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще? България е малък пазар и страна с развиваща се икономика с изключително кадърни и мотивирани кадри. Страната ни неведнъж е давала на света таланти в сферата на технологиите и бизнеса. Тепърва България ще бележи успехи, затова мисля, че българите, оставайки в страната, ще помогнат както на самите себе си, така и на нашето общество. Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте? Ще бъда откровен - има още какво да се желае от българския публичен сектор и работата на институциите и може би това е голямото предизвикателство към всички нас. Другата трудност е остарелият начин на работа и начина на мислене. Сблъсквам се с това, като част от моята работа, която е свързана с управление на промяната. Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България? Най-голямото предимство може би е, че в една развиваща се икономика можеш да намериш добро кариерно развитие и успех. И всичко това – в собствената ти страна. Можеш да бъдеш част от една модерна институция с най-новите тенденции във fintech, да се учиш всеки ден и да градиш нещо, което ще остане след теб. Да живееш в европейска столица и да си на 10 минути от красива планина като Витоша. Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина? В чужбина е определено по-трудно да имаш социален живот и да успяваш да балансираш между работата и личния живот, а в България все още успяваме да не се лишаваме от контактите си и да съчетаваме полезното с приятното. Опишете живота си в България с няколко думи? Доста приятни и динамични работни дни, които минават неусетно. През уикендите се опитвам да се насладя на красивата българска природа или да посетя някое от многото културни и исторически богатства на България. Каква е Вашата формула за успех? Постоянство, много труд и точен анализ. P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.

Ради Кърмазов е БИМ мениджър в Иво Петров Архитекти. Неговият 19 годишен опит в консултирането, създаването и обучението на софтуерни продукти и проекти в архитектурата, е ценен актив за компанията. Той е участвал в проекти в различни сфери и мащаби, такива като инфраструктурния проект за 75 железопътни станции в Саудитска Арабия, новото летище в Инстанбул, Expo 2017 Village Masterplan-Green Block в Казахстан, St Edward's Kensington Row Residential Complex – Лондон, Мастерплан и проучване на новите железопътни станции и линии в Crossrail II и Waltham Cross - Cheshunt, в Лондон. Неговият ентусиазъм и неспирно търсене на начини за подобряване на работата на софтуера, както и уменията на хората да помагат за непрекъснатото повишаване на стандартите и ефективността на работа в ИПА. БИМ отдела в компанията е единственият по рода си в България, благодарение на професионализма, опита и стремежа на всички в него.

Опишете работата си с няколко изречения?

Грижа се работата на архитектите да върви гладко, помагам им, обучавам ги. Създавам стандарти за работа с програмата и съблюдавам спазването им-координация между арх. и инженерни файлове, редактиране и създаване на фамилии

Къде сте учили или работили в чужбина?

Няколко големи международни компании в Лондон. Foster + Partners, Scott Brownrigg, AHR Global, където имах възможност да се включа към големи международни проекти.

Колко време бяхте в чужбина?

Около 3 години.

Кога се върнахте в България? ​

През 2016 г.

Защо избрахте да се върнете в България?

Заради възможноста да се развивам в България и да приложа това, което научих навън.

Защо бихте посъветвали младите хора да се върнат в България?

Защото камъкът си тежи на мястото. И няма нищо лошо да излезеш навън, да събереш опит, който да приложиш в собствената си родина. Ние трябва да развиваме нашата страна, а не чуждите.

Какво бихте казали на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Предполагам, че не са пробвали истински да си създадат бъдещето, което желаят. Повярвали са, че бъдещето им е навън. Всъщност те могат да станат каквито си поискат в България, единственото условие е да го пожелаят силно и разбира се да работят за това.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред Вас, когато се върнахте?

Да приема, че онлайн банкирането в България работи само в работното време на банката,
и че трябва винаги да носиш пари в брой, защото на много места не работят с карти. Друго голямо предизвикателство е човек да бута количка по натрошените ни тротоари, ако случайно няма паркирали отгоре коли.

Какви според Вас са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

Независимо, че си от друг град, но работиш в София, ти все пак си си вкъщи, всички наоколо говорят твоя език, и е много по лесно да се разбереш с хората, тъй като те не са по различни от теб. Децата ти също имат възможност да растат и живеят сред свои и никой не гледа на теб и на тях, като на чужденци. Автомобилното движение не е на обратно - има истинска природа и не съм на някой „мухлясал“ остров.

Какво Ви липсваше най-много, докато бяхте в чужбина?

Семейството, приятелите, морето и планината

Опишете живота си в България с няколко думи?

Гледам си малкото момченце, семейството и работата основно. Като цяло съм щастлив, че взех решение да се прибера в България. Тук се чувствам по-добре.

Каква е Вашата формула за успех?

Не мисля, че имам някоя специална формула която да знам и да прилагам. Просто съм търпелив, упорит и постоянен в това, което правя, докато постигна успех.